Джи Уенхуа (вторият отляво) от центъра на Сиан на Китайската геоложка служба работи с Ашраф Н. Кубсани (четвъртият отляво) от Саудитската геоложка служба и технически партньори по време на полево проучване в Саудитска Арабия през декември 2023 г. NIU YAZHOU/ЗА КИТАЙ ДАЙЛИ
Китай задълбочи международното сътрудничество в областта на науките за земята, насочено към разбиране на системите на планетата, насърчаване на устойчивото използване на ресурсите и насърчаване на зеленото развитие по света, каза Министерството на природните ресурси.
От 2020 г. Китайската геоложка служба, институция към министерството, си сътрудничи с партньори от Саудитска Арабия, за да предприеме четири големи проекта за наука за земята в подкрепа на проучването на ресурсите на Саудитска Арабия.
Ji Wenhua, заместник-директор на центъра на CGS Xi’an в провинция Shaanxi, каза, че проектите, включващи 40 китайски институции и над 200 технически специалисти, са въвели международни стандарти за геохимично картографиране и анализ на ядрото, като същевременно насърчават местния технически капацитет.
Ашраф Н. Кубсани, ръководител на проекта за геоложко картографиране на RGPSGS на Саудитска Арабия, каза, че двете страни са комбинирали своя опит, за да създадат споделени стандарти, които балансират подхода на Китай за подробно полево наблюдение със западните методи.
„Чрез тясно сътрудничество и технически дискусии, ние сравнихме и анализирахме силните страни на двете системи. Този „сблъсък“ на идеи се оказа изключително продуктивен – което доведе до разработването на по-оптимизиран набор от стандарти за геоложко картографиране за този проект“, каза Кубсани, добавяйки, че новите стандарти водят до по-висока ефективност и по-прецизно картографиране.
Проектите се превърнаха в платформа за култивиране на саудитски геолози, работа рамо до рамо с китайски екипи, обмен на опит, изучаване на съвременни техники за картографиране, участие в анализ на данни и тълкуване и допринасяне за публикации според Кубсани. „Проектът не само подобри техните технически възможности, но и засили взаимното доверие и приятелство между двете страни“, каза той.
Министърът на природните ресурси Гуан Джиоу каза, че областта на геологията и минералните ресурси е важна област на китайско-саудитското сътрудничество. „Двете страни се стремят да задълбочат и разширят сътрудничеството в областта на геоложките проучвания, укрепвайки сътрудничеството при фундаментални геоложки изследвания и оценки на потенциала на минералните ресурси“, каза той през септември.
В ерата на информацията данните се превърнаха в движеща сила зад напредъка в науката за земята. Китай пое водеща роля в изграждането на споделени платформи за геонаучни данни, които предоставят отворен достъп до информация за ресурси, екосистеми и геоложки процеси, според CGS.
Чрез международно сътрудничество китайските учени са разработили широкомащабни бази данни, които подкрепят глобалните изследвания на промяната на околната среда и оценката на ресурсите.
Wang Xueqiu, главен учен в Института по геофизични и геохимични изследвания на Китайската академия на геоложките науки, каза, че чрез задълбочаване на геохимичните и геофизичните изследвания Китай може да разбере по-добре разпределението на елементи и ресурси между континентите и да предостави ключови данни за глобалната защита на околната среда.
Един от важните моменти е създаването на Международния изследователски център на ЮНЕСКО за геохимия в глобален мащаб, основан съвместно от китайското правителство и ЮНЕСКО през 2016 г. Центърът стартира международната голяма научна програма „Химическа Земя“ за изграждане на глобална геохимична базова мрежа. „Програмата досега е обхванала 37,74 милиона квадратни километра, създавайки глобална геохимична базова мрежа, която обхваща около 33 процента от земната площ на света, осигурявайки подкрепа за големи данни за устойчивото развитие на глобалните ресурси и околната среда“, каза Уанг.
Китай също си партнира с 11 държави, включително Монголия, Лаос и Камбоджа, за изготвянето на геохимични карти на 69 елемента, помагайки на няколко нации да публикуват първите си карти от този вид. „Тези набори от данни подпомогнаха защитата на почвата и подобриха добивите и качеството на културите в развиващите се страни“, каза той.
Междувременно, за да напреднат в карстовите изследвания и глобалните въглеродни изследвания, Китай и ЮНЕСКО създадоха Международния изследователски център за карста през 2008 г. Центърът ръководи голямата научна програма на „Глобални карстови динамични системи“, според Джан Ченг, заместник-ръководител на центъра.
Работейки с експерти от 26 страни, китайски учени са изградили модел на въглероден цикъл на карстови региони и модели за количествена оценка, разработили са нови технологии за използване на подпочвените води и са подобрили водната сигурност в региони, където карстовата геология прави водата оскъдна, каза Джан, който е и председател на Техническия комитет по карста, Международната организация по стандартизация.
IRCK също създаде глобални мрежи за мониторинг в средиземноморските и субтропичните региони за проследяване на въглеродния цикъл в карстовите екосистеми. Тези усилия допринесоха за разбирането на естествените въглеродни поглътители и подкрепиха международните политики за смекчаване на климата.
„Чрез напредване на мониторинга и стандартизацията на въглерода в карста, ние помагаме за ускоряване на глобалния процес на намаляване на въглеродните емисии“, каза Джан.
Китай също така напредва в международното сътрудничество в използването на ресурсите и нисковъглеродната индустриална трансформация.
Енергоспестяващ и нисковъглероден проект за надграждане на фосфатната химическа промишленост, финансиран от Глобалния екологичен фонд и контролиран от Програмата за развитие на ООН, беше официално стартиран през март 2023 г.
Проектът продължава от август 2022 г. до август 2027 г., като има за цел да насърчи широкото приемане на нисковъглеродни и енергоспестяващи технологии в китайската индустрия за добив на фосфати и да подпомогне нейния преход към зелено и висококачествено развитие, според Института по минерални ресурси към Китайската академия на геоложките науки.
Han Zhijun, заместник-директор на института, каза, че ключовите инициативи включват провеждането на пет пилотни демонстрационни проекта в провинциите Съчуан, Гуейджоу и Юнан – обхващащи минното дело, преработката на минерали и използването на хвоста – както и изграждането на система за отчитане на въглерода за целия процес на производство на фосфати. Той също така се фокусира върху разработването на финансови планове за подпомагане на малките и средните предприятия да постигнат зелена трансформация.
„Проектът допринася не само за екологичния напредък на Китай, но и за глобалната климатична програма и целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.“, каза Хан.
За да подкрепи глобалната научна ангажираност, Китай инвестира сериозно в обучението на международни професионалисти в областта на науките за земята. В момента 63 китайски изследователи на CGS служат в международни геонаучни организации като съответните институции на ЮНЕСКО и Международния съюз на геоложките науки.
CGS предприе различни мерки за укрепване на уменията на своя персонал в геонауките и международното сътрудничество, с цел да култивира ново поколение учени с международно мислене, способни да ръководят съвместни изследователски проекти и да представляват Китай в глобалното научно управление, се казва в съобщението.
[email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта