Глобални експерти подчертаха значението на научното сътрудничество за справяне с глобалните предизвикателства на неотдавнашна конференция в Пекин, като подчертаха, че това е пътят към по-устойчиво, справедливо и основано на знанието бъдеще.
„Живеем в епоха, белязана от взаимозависимост. Предизвикателствата, пред които сме изправени – изменението на климата, загубата на биоразнообразие, цените на здравеопазването, енергийните преходи и бързият възход на изкуствения интелект – не зачитат граници. Те са глобални по природа и изискват глобално сътрудничество, за да бъдат решени ефективно“, каза Хелена Надер, президент на Бразилската академия на науките.
„Следователно научната дипломация не е лукс. Тя е необходимост. Именно чрез диалог, доверие и споделени научни усилия можем да изградим мостове между нациите, да насърчим взаимното разбирателство и съвместно да създадем решения, които не оставят никого настрана от гледна точка на Глобалния юг“, каза тя.
Надер добави, че сътрудничеството трябва не само да генерира знания, но и да изгражда капацитет, да укрепва институциите и да дава възможност на младите учени навсякъде да допринасят за глобалния прогрес.
Забележките бяха направени на церемонията по откриването на 4-та Генерална конференция на ANSO 2025. Алиансът на националните и международни научни организации за регионите „Един пояс, един път“ или ANSO е нестопанска, неправителствена международна организация, създадена през 2018 г. от Китайската академия на науките, за да обедини глобални експерти за задълбочена комуникация и сътрудничество.
Шахбаз Хан, директор и представител на Регионалния офис на ЮНЕСКО за Източна Азия, повтори възгледите на Надер, подчертавайки, че нито една страна не може да се справи сама с тези предизвикателства.
„ЮНЕСКО гледа на науката, технологиите и иновациите като на глобални обществени блага – изграждане на политики, укрепване на капацитета и създаване на партньорства“, каза Хан, добавяйки, че те са необходими за постигане на Целите на ООН за устойчиво развитие и изпълнение на обещанието да не изоставим никого.
„На Глобалния министерски диалог на ЮНЕСКО за научната дипломация през 2025 г. министрите потвърдиха, че науката остава мост за диалог и мир, дори на фона на геополитическо напрежение“, каза той.
Той също така подчерта значението на отворената наука като жизненоважен инструмент за подобряване на качеството и достъпността на знанието, преодоляване на пропуските в технологиите и защита на правото на човека на достъп до наука.
Небойша Лалич, генерален секретар на Сръбската академия на науките и изкуствата, каза, че Сърбия е възприела принципите на отворената наука като едно от постиженията на цивилизацията и прогреса в науката.
Лалич каза, че отворената наука трябва да бъде интегрирана в академичните среди и изследователските практики и да се прилага в световен мащаб. Това би подобрило достъпа до данни и резултатите от изследванията, би улеснило комуникацията и би осигурило по-здрава основа за съвместни проекти.
Въпреки това Лалич посочи и предизвикателства по отношение на прилагането, като липсата на основна инфраструктура, включително оборудване и етични принципи, и отбеляза, че комуникацията с някои държави понякога е ограничена.
Sukit Limpijumnong, президент на ANSO и на Националната агенция за развитие на науката и технологиите на Тайланд, каза, че темата на конференцията „Наука и иновации за устойчиво бъдеще“ говори за належащата реалност, че Целите за устойчиво развитие призовават за ускорен напредък.
„Докато глобалното научно сътрудничество е от съществено значение за това усилие, случайните разриви забавиха нашата колективна работа. Ето защо диалогът и партньорството са по-важни от всякога“, каза Лимпиумнонг.
„Заедно можем да предоставим научнообосновани решения за неотложни предизвикателства, да насочим нововъзникващите технологии към споделена полза и да върнем целите за устойчиво развитие – не само за това поколение, но и за бъдещите поколения, които разчитат на нас“, добави той.
Хе Хунпин, вицепрезидент на Китайската академия на науките, подчерта приноса на Китай за насърчаване на изграждането на глобален научен капацитет.
„Нашите обширни изследователски възможности – включително над 100 изследователски института в Китай, редица национални ключови лаборатории и десетки мега научни съоръжения от световна класа – изиграха важна роля в напредъка на мисията на ANSO за повишаване на научния капацитет в развиващия се свят и насърчаване на научно базирано устойчиво развитие за човечеството“, каза той.
„Очакваме с нетърпение допълнително укрепване на нашите партньорства и конкретно сътрудничество с други членове за постигане на целите на ANSO за насърчаване на глобалната устойчивост чрез научни и технологични иновации“, добави той.
[email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта