Китай води света в развитието на нанотехнологиите, като нацията през последните 25 години нацията представлява над 464 000 патента, представляващи 43 процента от международния брой, според бяла книга, публикувана през уикенда.
От 2000 г. до май тази година общият брой на световно предоставени нанотехнологични патенти надмина 1,08 милиона. С почти половин милион свое собствено, Китай зае първо място, надхвърляйки общия брой патенти, държани от САЩ, Япония и Южна Корея, се казва в бялата книга.
Бялата книга беше публикувана от Националния център за нанонауки и технологии на Китай по време на 10 -та Международна конференция за нанонауки и технологии, която се проведе в Пекин от събота до понеделник.
Бялата книга показа, че предприятията са основната сила за приложенията на патентите, като броят на заявленията, сравними с тези от университетите и изследователските институти.
Броят на патентните трансфери и лицензи в Китай представлява около осем процента от общия брой от 2000 г. до тази година.
Междувременно годишният обем премина своя пик и започна да намалява, което предполага, че предприятията постепенно се превръщат в основните двигатели на иновациите, разработвайки сами технологии, а не придобиват чрез покупка. В допълнение, много нанотехнологии навлизат в мащабна индустриализация, със стабилни производствени процеси, което води до намален капацитет за усвояване на нови патенти, се казва в бялата книга.
Той също така заяви, че нанотехнологичните патенти в Китай са концентрирани предимно в ключови области, с доминиращ брой патенти в области като нови строителни материали, усъвършенствани материали за покритие, каталитична химия и реакция. Постижен е и значителен напредък в полупроводниковите устройства и биомедицината.
Китайските нанотехнологични предприятия са преживели експлозивен растеж, като почти половината са разположени в провинциите Jiangsu, Guangdong и Zhejiang. Броят на компаниите се е увеличил от 3,015 през 2000 г. на 35 000 до май, със среден годишен темп на растеж от около 10 процента. Междувременно заетостта в тези предприятия почти се удвои, нараствайки от 5 милиона през 2000 г. на 9,92 милиона души до май, се казва в съобщението.
„Китай се превърна в значителен принос за глобалния напредък на нанотехнологиите и основен играч в авангардни индустриални приложения“, казва Бай Чунли, председател на конференцията, на церемонията по откриването в събота.
Бай, който също е член на Китайската академия на науките, заяви, че нанотехнологиите служи като движеща сила, движеща пробив в стратегически области като зелена енергия, биомедицина и информационни технологии и ускорява формирането на нови качествени продуктивни сили.
Бай добави, че възходът на изкуствения интелект е донесъл революционни възможности в областта на нанотехнологиите, като се прекрои своите изследователски парадигми. Китай допълнително ще затвърди основополагащите изследвания, ще укрепи ориентираните към приложението усилия и ще задълбочи международното сътрудничество за непрекъснато използване на основната роля на нанотехнологиите за стимулиране на глобалните иновации и развитие.
Алън Роуан, директор на Австралийския институт за биоинженеринг и нанотехнологии в Университета в Куинсланд, обясни, че нанонауката е изучаването на материята в наноразмерния, царство 10 000 пъти по -малка от човешката коса. В този мащаб материалите проявяват уникални квантови и повърхностни ефекти, които се отклоняват от макроскопичното поведение, което позволява на учените да проектират материали с свойства, недостъпни чрез традиционните подходи и предоставяйки революционни решения.
„Китай свърши невероятна работа в целия съвет в инвестициите в наука“, каза Роуан, приписвайки ускоряващото развитие на Китай в Nanoscience на своя акцент върху STEM образованието, строителството на инфраструктура и капацитета на младите студенти за иновации.
Yury Gogotsi, директор на Института за наноматериали AJ Drexel в САЩ в САЩ, озвучава настроенията на Роуан и описа Китай като „технологичен лидер“, чиято индустрия на нанонауката е „огромна както по обем, така и в качество“.
„Много пробиви от Китай бяха научни и технологични, с бърз превод на мащабирано производство“, каза Гогоци.
„Мисля, че това е необходимо, защото за нанотехнологиите не само трябва да правите висококачествени изследвания, но и трябва да имате механизми, за да го прехвърлите на практика, които се надяваме да направят света по-добро място.“
Gogotsi каза, че в сегашния пейзаж на развитието на нанотехнологичната индустрия, области на света като Китай, САЩ, Европейския съюз и Сингапур бързо напредват, всеки от които притежава собствените си силни страни.
„Тази динамика насърчава здравословната конкуренция в научните и технологични изследвания и разработки. Освен това, когато нациите са на подобни технологични нива, тя улеснява по -гладкото международно сътрудничество“, добави той.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта